Ето я и моята история: всичко започна през 2014 година.
Бях от дълго време безработна, случайно започнах работа в пералнята на голям родилен дом по заместване и тогава усетих първите проблеми, но това го осъзнах много по-късно.
Аз съм пушач. Започнах да имам леко парене на върха на езика, помислих, че е от цигарите, и ги смених с по-леки. Появиха ми се и гинекологични проблеми, а такива не съм имала никога преди това. Една колежка ме заведе на преглед в същата болница, в която работех, на гинеколог. Докторката ме прегледа на ехограф и ми каза, че спешно трябва да ми се направи абразио, че имам полипи, накара ми се, че нямам здравни осигуровки, каза на сестрата да ми вземе 65 лв, изпрати ме в кабинет за прокажени, тоест не здравно осигурени, и си излезе без обяснение и без нищо да ми каже.
Отидох при колежките много силно притеснена и уплашена, те ме успокоиха и казаха, че ще говорят с някой лекар, да ми направи абразиото, ако може да мина като персонал по-евтино. Веднага се качихме при старшата акушерка в отделение, където правеха най-сложните операции. Тя каза да изчакаме, отиде да говори с един от най-добрите доктори в България, той дойде, извика ме в един кабинет, прегледа ме и се учуди защо трябва да ми правят нещо, като няма никакви полипи. Не виждаше причина за проблема ми - всичко ми беше наред. Беше най-учтивият доктор, който съм срещала, обръщението към мен беше "пиленце" и "миличка", отказа да ми вземе пари, каза, че може да е нещо хормонално, изписа ми хапчета и каза, че ако имам проблем пак да отида, а проблемът ми беше кървене повече от десет дни.
Купих си хапчета и още след второто проблемът ми се реши, но започнах да вдигам високо кръвно и получих проблеми с вестибуларния апарат. Не можех да легна и да стана от леглото, да се возя в асансьор и т.н. Същевременно, титулярката се върна от болничен и аз останах отново безработна, здравословното ми състояние се подобри, имах и една болка и тежест под дясното ребро и тя изчезна, но бях в нервен срив пак без работа...
Февруари месец ми се обадиха, че една жена от пералнята в същия родилен дом се е пенсионирала и мога да започна там на постоянен договор, бях много щастлива. Същевременно бях настинала и настинката не ми минаваше лесно, изпих много противопростудни хапчета. Започнаха да ми излизат лезии по езика и да ме боли стомах, имах една тежест и парене под дясното ребро, пих Ранитидин, Биопразол, хранителни добавки и пробиотици, но нещата ставаха по-зле.
Април месец вече не издържах и отидох при личната лекарка. Тя ме изпрати на ехограф за стомаха, но там всичко ми беше на ред. Личната погледна резултатите и заключи, че имам парадонтит. От венците ми било. Тогава реших да взема нещата в свои ръце. Направих си изследвания на кръв и урина плюс биохимия - всичко беше в норма. Единствено ми направи впечатление, че хемоглобина ми беше 150 - нещо необичайно за мен (винаги съм била с нисък хемоглобин), но в границите. Общо взето бях клинично здрава! Ставах все по-зле, започна да ми се вие свят, вечер ме беше страх да легна, не можех да се возя в асансьор... просто ужас.
Стомахът продължаваше да ме боли и реших пак да се върна при личната лекарка. Тя ми даде направление за гастроентролог, записах си час и отидох при него. Той ме прегледа на ехограф, каза, че не вижда нищо притеснително, попита ме къде работя, аз му обясних, че работя в пералня на голям родилен дом. Той се замисли и ми каза, че е най- добре да отида в ХЕИ и да си направя фекална проба за гъбички. Резултатът беше Кандида тропикана и се върнах при доктора. Той погледна резултата и ми изписа Нистатин, да пия 10 дни и ще се оправя, като трябваше и да го смуча, защото тези лезии били от гъбичките. Купих си хапчетата, изпих ги и като че ли имаше някакво подобрение.
Ровех се постоянно в интернет, от там разбрах, че гъбичките са много упорити. Отидох при личната лекарка отново, защото всички симптоми продължаваха, тя ми каза, че нищо ми няма и ще ме изпрати да гълтам тръбата щом много знам.
Тръгнах си, не знаех какво да правя! Реших, че е от гъбичките и си купих Мико макс. Изпих 3 хапчета през три дена. Малко подобрение и нищо, но реших, че щом съм малко по-добре ще продължа по едно хапче на седмица и така два месеца. Но стомаха пак не ми беше в ред, лезиите в устата пак ми излизаха, усещах парене и един кисел вкус, който постепенно стана все едно имам батерии в устата. Продължаваше да ме мъчи и световъртеж, бях отчаяна, не знаех какво да правя и при кой да отида, докато един ден не попаднах на един форум в интернет.
Във форума някой беше написал, че тези лезии по езика може да са от металните пломби в устата.
Тогава започнах да търся информация в интернет, къде мога да си направя изследвания.
Първо отидох до стоматолога, който по принцип посещавах при нужда.Обясних му всичко той малко невярващо ме насочи към зъболекар алерголог в същата клиника. Записах си час, който беше след около месец.
В уречения ден и час отидох и зачаках пред кабинета с надеждата, че най-после проблема ще ми се реши. Вече не издържах нито психически, нито физически. Но след около час чакане при мен дойде една от медицинските сестри, попита ми дали съм пациентка на докторката, аз и казах, че идвам за първи път. Тогава тя ми отговори, че докторката ще закъснее и ще вземе само редовните и пациенти. Бях ужасена, отвратена и унизена. Един месец чакане и нищо.
Обиколих всички стоматологични кабинети в града и намерих още една докторка, която измерваше корозионния потенциал, имаше апарат на Гален. Когато отидох при нея, тя ми каза, че апаратът не и работел, но и без това нямало смисъл, че трябва да свиквам със това - не се лекува. Аз бях категорична, че няма да се откажа.
Продалжих да ровя в мрежата и тогава попаднах на проф. д-р Киселова, тя работеше и преподаваше във Факултета по дентална медицина-София: http://fdm.mu-sofia.bg/ood/?q=node/140. Записах си телефона и на следващия ден се обадих със свито сърце. Отсреща чух един много приятен глас. Оказа се, че е проф. Киселова. Обясних и за проблема и къде работя, тя много учтиво ми каза, че мога да отида когато пожелая, като трябва да спазя няколко условия, а те са: да не съм си мила зъбите и очите и да не съм закусвала, да нося изследвания: микробиология от гърлен секрет и слюнка, изследвания на кръв и урина и панорамна снимка на зъбите. Попитах колко струва прегледа, а тя ми отговори, че за прегледа няма да ми взема пари, защото съм и колежка. Аз възкликнах, че аз съм перачка - как да кажа, че професор ми е колега? Професорката ми отговори, че щом съм в тази сфера тя няма да ми вземе пари.
На 17.09.2015г. отидох при професор Киселова, тя ми погледна езика и ми обясни, че ще ми измери корозионния потенциал и ще провери за фокални огнища. В устата имах две пломби с амалгама и мост от металокерамика. Оказа се, че в устата ми се образува ток от металите, като надхвърлях много нормалните стойности. Залепи ми лепенка на гърба с алергени и ми каза след два дни да отида да ми погледне резултатите. Когато отидох се оказа, че имам и алергия към метали: живак, хром, никел и др.
Препоръките и към стоматолога ми и бяха да ми смени пломбите, да се махне метала от всички зъби.
Отидох при него и му обясних как стоят нещата, той ме погледна скептично и ми каза: ами както кажеш(всъщност той не ме изпрати при професорката, инициативата си беше моя, аз я излъгах, че стоматолог ме праща), но шефката ще се сърди, че си я пренебрегнала. Шефката е същата, за която чаках един месец и не ме прие.
И така, започнах да ходя на зъболекар. Първо ми свали металния мост, убеждаваше ме, че амалгамата е най-здравата пломба и ще направя глупост ако я махне. Тъй като все още не бях наясно, се съгласих само да я изпили и да я облече с коронка от пластмаса, и започна истинския ад.
Вечерта, като се прибрах, усетих че сърцето започна да ми прескача, помислих си дано спре да бие та всичко да приключи... Да ама не, това ми беше малко, имаше много неща още: вратът ми се схвана, имах световъртеж, не можех да се концентрирам, шофирането ми беше ад, а пътувах с кола на работа,гадеше ми се, болеше ме стомах, а на всичко отгоре устата ми гореше, имах кисел вкус, а зъбите ми изгаряха езика, който беше целия на лезии. Отидох пак при зъболекаря, опитах се да му кажа какво ми е, а той започна да се смее. Реших, че няма смисъл да обяснявам. Настоях да ми махне пластмасовата коронка и амалгамата под нея и го попитах дали има някакви други щифтове различни да не са от метал, имало фибро щифт, но той бил много скъп 120лв, а металните са около 7лв. Нямаше значение в този момент не мислех за пари, добре че съществуват кредитни карти. Сложи ми фибро щифта и фотополимер, махна ми и другите щифтове които имах и ги замени с фотополимерни общо пет, 600 лв,само щифтовете, но не ми минаваше, хич не бях добре.
Една вечер случайно попаднах на едно предаване по ТЛС ''Невъзможна диагноза''.Един учител, който започва да го сърби главата все едно пълзят въшки, после пълзенето се пренася по цялото тяло. Ходи от доктор на доктор, изписват му всякакви мазила и илачи, но нищо не му помага. Случайно попада на един доктор паразитолог, който му казва, че е твърде възможно да е от металните пломби в устата. Кара го да си махне пломбите и му назначава детоксикираща програма. След два месеца човекът е вече добре, но продължава да пие витамини.
Тогава реших - ще пия и аз, може да ми помогне. Купих си най-безобидните ябълков пектин и активен въглен, започнах да ги пия успоредно. Нямах много подобрение в същото време течеше една реклама по телевизията - на Детоксифайв. Купих си и от него и започнах да се лекувам, може би малко прекалих, защото по едно време загубих вкус в устата, но също така усетих, че вече не ми се вие свят, окото, което ми играеше, постепенно спря, вратът не ме болеше, общо взето бях много по-добре, но по езика продължаваха да ми излизат лезии.
Тогава отидох пак при професор Киселова. Тя ми се скара, защо зъболекарят ми е сложил други материали без да отида да ме тества за тях. Аз нямаше откъде да знам, че е възможно и другите стоматологични материали да са алергени. Между другото беше ми сложил и пластмасов мост, за който трудно се преборих, убеждаваше ме, че е най-добре да ми сложи керамика, но нямах финансовата възможност. За 4 зъба 2800лв.Трябваше да отида да питам зъболекаря какви материали е използвал за тестуването, но за мой ужас той не знаеше точно, не си спомняше. Написа каквото предполагаше, че е използвал за фотополимера, поне си спомняше какъв е цимента за моста.
Върнах се пак при професорката тя беше убедена, че причината е пластмасовият мост, но и тя се изненада. Пробите бяха положителни към един от фотополимерите и цимента, а те бяха качествени. Сега трябваше да се върна пак при заболекаря, за да ми напише с какви цименти работи, за ново тестуване. След което отидох пак при професорката. Чаках около час и тогава излезе сестрата, погледна листа, погледна ме мене и много учудено каза, че още първия път са ми направили тест който показва, че не съм алергична към един цимент и нямало смисъл само да си давам парите.
Това означаваше, че зъболекарят или не ме взимаше на сериозно или нищо не разбираше от алергии, не вярваше в тях.
Отидох пак при зъболекаря, казах му, че всъщност съм тествана за цимент, а той ми отговори, че не е видял. Махна ми моста в устата, вече нямах метали, нямах и цимент, но продължаваше това парене, киселият вкус и лезиите, а всичко това усещах от лявата страна на устата.
Вече беше март 2016г. Върнах се пак на зъболекар казах му, че някой зъб там не е в ред. Той ми отговори, че може би искам да ми извади зъба и затова ходя, според него амалгамата не можеше да ми създава проблеми, защото била най-добрата пломба и може би всичко ми било от мозъка, трябвало да отида на психиатър.
Тръгнах си. Чудех се как зъболекар може да ми каже това, не учат ли за алергии, не можех да повярвам, че е истина. Повече не се върнах при него. Когато се прибрах вкъщи и казах на децата какво е станало и те бяха съгласни с него. Чувствах се отвратително, плаках. Само съпругът ми ме подкрепяше, може би от учтивост. Реших че ще изчакам известно време, да се успокоя, да не би да е от нерви, но сигурна бях, че не съм луда.
Минаваха месец след месец, аз все отлагах посещението при професор Киселова, знаех, че само тя може да ми помогне. През това време обиколих много зъболекари, почти всичките в града, много от тях не бяха наясно, един дори си призна, че не се занимава с такива неща. Накрая отидох при една зъболекарка, на която бях пациентка преди много години. Разказах и всичко, тя ме изслуша внимателно, предложи ми да отида при един зъболекар, който беше асистент в Факултета по стоматология и ако и той не се съгласи тя ще се опита да ми помогне.
И така отидох във въпросната клиника. Доктора ме прие много любезно, разказах му всичко. Той ме изслуша внимателно и каза, че той е стоматолог-хирург и трябва професорката да се занимава с мен, ако може с нещо друго да ми помогне ще се радва. Просто учтиво ме изпъди!
Единственият вариант ми беше професорката и зъболекарката, която ме изпрати при асистента. Отидох пак при Киселова, разказах и как зъболекарят ми е казал, че може би ми е от мозъка, а тя ме погледна учудено и отговори, че трябва да го сменя с друг. Обясних и, че пак не се чувствам добре, говорихме дълго, каза, че трябва един зъб да ми се пре лекува и ми направи алергичен тест за фото полимер и коренова заплънка. И там имах положителни резултати, каза и тях да ги сменя. Аз вече бях напред с материала, говорихме и какви хапчета съм пила -Дентавакс, те бяха за подсилване на имунитета в устната кухина. Обясни ми, че те се пият по схема. Попитах дали не е възможно тези алергии да са ми се активирали от пералнята, в която работя, защото всичко започна точно от тогава, преди това не съм имала никакви здравословни проблеми. Тя отговори, че е твърде възможно и ми каза да отида в Националния център по заразни и паразитни болести, да ме тестват за алергия към професионални алергени.
Една седмица по- късно отидох. Оказа се че съм алергична и към домашна прах, Стафилококус ауреус и акари. Доцента, който ме изследва ми каза, че е добре, че не съм алергична към гъбички, каквото и да означаваше това.
Върнах се при професорката тя погледна изследванията и ми каза, че твърде е възможно да е работата.
Напуснах работа, но проблема ми не изчезваше. Отидох и в Алерологията към Александровска болница там ми направиха тестуване с Европейската серия алергени (за алергия към различни химикали) резултатите бяха отрицателни, само към никел пробата беше положителна. Смятах че като мине време може всичко да отшуми, но нямаше резултат...
Отчаяно започнах да търся някой зъболекар отново, но без резултат и отново се върнах при професорката, колкото и да беше нахално от моя страна.
Казах и че единствено тя или някой от нейния екип може да се заеме с моето лечение или тя да ми посочи някой стоматолог, който знае за какво става на въпрос. Каза ми че ще говори с една докторка от нейния екип, да изчакам да се разберем лично. След известно време влезе една млада, симпатична и сърдита докторка. Запознахме се тя се обърна към мен и ме попита: " Пушите ли?" отговорих утвърдително, погледна ме и каза че има едно условие да спра цигарите или няма да ме лекува, аз се съгласих.
Не ги спрях, заклет пушач съм, не мисля че има нещо общо с тях.
И така започнах всичко от начало, смяна на пломби, вадене на зъб(заради него ми биха Урбазон, защото заради алергиите не смееха да ми бият упойка) и тестуване на всеки материал за алергия. Към някои материали имаше малка алергична реакция дори и към тези които са анти алергични.
Всъщност тази " сърдита" докторка се оказа най-внимателната и учтива дама която съм срещала,
д-р Цекова на която съм благодарна от сърце. Тя ме убеди, че може би не зъбите ми предизвикват лезиите по езика. Какво може да е тогава има само два вариантa; алергия към никел или някакви бактерии.
Бях от дълго време безработна, случайно започнах работа в пералнята на голям родилен дом по заместване и тогава усетих първите проблеми, но това го осъзнах много по-късно.
Аз съм пушач. Започнах да имам леко парене на върха на езика, помислих, че е от цигарите, и ги смених с по-леки. Появиха ми се и гинекологични проблеми, а такива не съм имала никога преди това. Една колежка ме заведе на преглед в същата болница, в която работех, на гинеколог. Докторката ме прегледа на ехограф и ми каза, че спешно трябва да ми се направи абразио, че имам полипи, накара ми се, че нямам здравни осигуровки, каза на сестрата да ми вземе 65 лв, изпрати ме в кабинет за прокажени, тоест не здравно осигурени, и си излезе без обяснение и без нищо да ми каже.
Отидох при колежките много силно притеснена и уплашена, те ме успокоиха и казаха, че ще говорят с някой лекар, да ми направи абразиото, ако може да мина като персонал по-евтино. Веднага се качихме при старшата акушерка в отделение, където правеха най-сложните операции. Тя каза да изчакаме, отиде да говори с един от най-добрите доктори в България, той дойде, извика ме в един кабинет, прегледа ме и се учуди защо трябва да ми правят нещо, като няма никакви полипи. Не виждаше причина за проблема ми - всичко ми беше наред. Беше най-учтивият доктор, който съм срещала, обръщението към мен беше "пиленце" и "миличка", отказа да ми вземе пари, каза, че може да е нещо хормонално, изписа ми хапчета и каза, че ако имам проблем пак да отида, а проблемът ми беше кървене повече от десет дни.
Купих си хапчета и още след второто проблемът ми се реши, но започнах да вдигам високо кръвно и получих проблеми с вестибуларния апарат. Не можех да легна и да стана от леглото, да се возя в асансьор и т.н. Същевременно, титулярката се върна от болничен и аз останах отново безработна, здравословното ми състояние се подобри, имах и една болка и тежест под дясното ребро и тя изчезна, но бях в нервен срив пак без работа...
Февруари месец ми се обадиха, че една жена от пералнята в същия родилен дом се е пенсионирала и мога да започна там на постоянен договор, бях много щастлива. Същевременно бях настинала и настинката не ми минаваше лесно, изпих много противопростудни хапчета. Започнаха да ми излизат лезии по езика и да ме боли стомах, имах една тежест и парене под дясното ребро, пих Ранитидин, Биопразол, хранителни добавки и пробиотици, но нещата ставаха по-зле.
Април месец вече не издържах и отидох при личната лекарка. Тя ме изпрати на ехограф за стомаха, но там всичко ми беше на ред. Личната погледна резултатите и заключи, че имам парадонтит. От венците ми било. Тогава реших да взема нещата в свои ръце. Направих си изследвания на кръв и урина плюс биохимия - всичко беше в норма. Единствено ми направи впечатление, че хемоглобина ми беше 150 - нещо необичайно за мен (винаги съм била с нисък хемоглобин), но в границите. Общо взето бях клинично здрава! Ставах все по-зле, започна да ми се вие свят, вечер ме беше страх да легна, не можех да се возя в асансьор... просто ужас.
Стомахът продължаваше да ме боли и реших пак да се върна при личната лекарка. Тя ми даде направление за гастроентролог, записах си час и отидох при него. Той ме прегледа на ехограф, каза, че не вижда нищо притеснително, попита ме къде работя, аз му обясних, че работя в пералня на голям родилен дом. Той се замисли и ми каза, че е най- добре да отида в ХЕИ и да си направя фекална проба за гъбички. Резултатът беше Кандида тропикана и се върнах при доктора. Той погледна резултата и ми изписа Нистатин, да пия 10 дни и ще се оправя, като трябваше и да го смуча, защото тези лезии били от гъбичките. Купих си хапчетата, изпих ги и като че ли имаше някакво подобрение.
Ровех се постоянно в интернет, от там разбрах, че гъбичките са много упорити. Отидох при личната лекарка отново, защото всички симптоми продължаваха, тя ми каза, че нищо ми няма и ще ме изпрати да гълтам тръбата щом много знам.
Тръгнах си, не знаех какво да правя! Реших, че е от гъбичките и си купих Мико макс. Изпих 3 хапчета през три дена. Малко подобрение и нищо, но реших, че щом съм малко по-добре ще продължа по едно хапче на седмица и така два месеца. Но стомаха пак не ми беше в ред, лезиите в устата пак ми излизаха, усещах парене и един кисел вкус, който постепенно стана все едно имам батерии в устата. Продължаваше да ме мъчи и световъртеж, бях отчаяна, не знаех какво да правя и при кой да отида, докато един ден не попаднах на един форум в интернет.
Във форума някой беше написал, че тези лезии по езика може да са от металните пломби в устата.
Тогава започнах да търся информация в интернет, къде мога да си направя изследвания.
Първо отидох до стоматолога, който по принцип посещавах при нужда.Обясних му всичко той малко невярващо ме насочи към зъболекар алерголог в същата клиника. Записах си час, който беше след около месец.
В уречения ден и час отидох и зачаках пред кабинета с надеждата, че най-после проблема ще ми се реши. Вече не издържах нито психически, нито физически. Но след около час чакане при мен дойде една от медицинските сестри, попита ми дали съм пациентка на докторката, аз и казах, че идвам за първи път. Тогава тя ми отговори, че докторката ще закъснее и ще вземе само редовните и пациенти. Бях ужасена, отвратена и унизена. Един месец чакане и нищо.
Обиколих всички стоматологични кабинети в града и намерих още една докторка, която измерваше корозионния потенциал, имаше апарат на Гален. Когато отидох при нея, тя ми каза, че апаратът не и работел, но и без това нямало смисъл, че трябва да свиквам със това - не се лекува. Аз бях категорична, че няма да се откажа.
Продалжих да ровя в мрежата и тогава попаднах на проф. д-р Киселова, тя работеше и преподаваше във Факултета по дентална медицина-София: http://fdm.mu-sofia.bg/ood/?q=node/140. Записах си телефона и на следващия ден се обадих със свито сърце. Отсреща чух един много приятен глас. Оказа се, че е проф. Киселова. Обясних и за проблема и къде работя, тя много учтиво ми каза, че мога да отида когато пожелая, като трябва да спазя няколко условия, а те са: да не съм си мила зъбите и очите и да не съм закусвала, да нося изследвания: микробиология от гърлен секрет и слюнка, изследвания на кръв и урина и панорамна снимка на зъбите. Попитах колко струва прегледа, а тя ми отговори, че за прегледа няма да ми взема пари, защото съм и колежка. Аз възкликнах, че аз съм перачка - как да кажа, че професор ми е колега? Професорката ми отговори, че щом съм в тази сфера тя няма да ми вземе пари.
На 17.09.2015г. отидох при професор Киселова, тя ми погледна езика и ми обясни, че ще ми измери корозионния потенциал и ще провери за фокални огнища. В устата имах две пломби с амалгама и мост от металокерамика. Оказа се, че в устата ми се образува ток от металите, като надхвърлях много нормалните стойности. Залепи ми лепенка на гърба с алергени и ми каза след два дни да отида да ми погледне резултатите. Когато отидох се оказа, че имам и алергия към метали: живак, хром, никел и др.
![]() |
Това е листа с изследванията от проф.Киселова |
Препоръките и към стоматолога ми и бяха да ми смени пломбите, да се махне метала от всички зъби.
Отидох при него и му обясних как стоят нещата, той ме погледна скептично и ми каза: ами както кажеш(всъщност той не ме изпрати при професорката, инициативата си беше моя, аз я излъгах, че стоматолог ме праща), но шефката ще се сърди, че си я пренебрегнала. Шефката е същата, за която чаках един месец и не ме прие.
И така, започнах да ходя на зъболекар. Първо ми свали металния мост, убеждаваше ме, че амалгамата е най-здравата пломба и ще направя глупост ако я махне. Тъй като все още не бях наясно, се съгласих само да я изпили и да я облече с коронка от пластмаса, и започна истинския ад.
Вечерта, като се прибрах, усетих че сърцето започна да ми прескача, помислих си дано спре да бие та всичко да приключи... Да ама не, това ми беше малко, имаше много неща още: вратът ми се схвана, имах световъртеж, не можех да се концентрирам, шофирането ми беше ад, а пътувах с кола на работа,гадеше ми се, болеше ме стомах, а на всичко отгоре устата ми гореше, имах кисел вкус, а зъбите ми изгаряха езика, който беше целия на лезии. Отидох пак при зъболекаря, опитах се да му кажа какво ми е, а той започна да се смее. Реших, че няма смисъл да обяснявам. Настоях да ми махне пластмасовата коронка и амалгамата под нея и го попитах дали има някакви други щифтове различни да не са от метал, имало фибро щифт, но той бил много скъп 120лв, а металните са около 7лв. Нямаше значение в този момент не мислех за пари, добре че съществуват кредитни карти. Сложи ми фибро щифта и фотополимер, махна ми и другите щифтове които имах и ги замени с фотополимерни общо пет, 600 лв,само щифтовете, но не ми минаваше, хич не бях добре.
Една вечер случайно попаднах на едно предаване по ТЛС ''Невъзможна диагноза''.Един учител, който започва да го сърби главата все едно пълзят въшки, после пълзенето се пренася по цялото тяло. Ходи от доктор на доктор, изписват му всякакви мазила и илачи, но нищо не му помага. Случайно попада на един доктор паразитолог, който му казва, че е твърде възможно да е от металните пломби в устата. Кара го да си махне пломбите и му назначава детоксикираща програма. След два месеца човекът е вече добре, но продължава да пие витамини.
Тогава реших - ще пия и аз, може да ми помогне. Купих си най-безобидните ябълков пектин и активен въглен, започнах да ги пия успоредно. Нямах много подобрение в същото време течеше една реклама по телевизията - на Детоксифайв. Купих си и от него и започнах да се лекувам, може би малко прекалих, защото по едно време загубих вкус в устата, но също така усетих, че вече не ми се вие свят, окото, което ми играеше, постепенно спря, вратът не ме болеше, общо взето бях много по-добре, но по езика продължаваха да ми излизат лезии.
Тогава отидох пак при професор Киселова. Тя ми се скара, защо зъболекарят ми е сложил други материали без да отида да ме тества за тях. Аз нямаше откъде да знам, че е възможно и другите стоматологични материали да са алергени. Между другото беше ми сложил и пластмасов мост, за който трудно се преборих, убеждаваше ме, че е най-добре да ми сложи керамика, но нямах финансовата възможност. За 4 зъба 2800лв.Трябваше да отида да питам зъболекаря какви материали е използвал за тестуването, но за мой ужас той не знаеше точно, не си спомняше. Написа каквото предполагаше, че е използвал за фотополимера, поне си спомняше какъв е цимента за моста.
Върнах се пак при професорката тя беше убедена, че причината е пластмасовият мост, но и тя се изненада. Пробите бяха положителни към един от фотополимерите и цимента, а те бяха качествени. Сега трябваше да се върна пак при заболекаря, за да ми напише с какви цименти работи, за ново тестуване. След което отидох пак при професорката. Чаках около час и тогава излезе сестрата, погледна листа, погледна ме мене и много учудено каза, че още първия път са ми направили тест който показва, че не съм алергична към един цимент и нямало смисъл само да си давам парите.
Това означаваше, че зъболекарят или не ме взимаше на сериозно или нищо не разбираше от алергии, не вярваше в тях.
Отидох пак при зъболекаря, казах му, че всъщност съм тествана за цимент, а той ми отговори, че не е видял. Махна ми моста в устата, вече нямах метали, нямах и цимент, но продължаваше това парене, киселият вкус и лезиите, а всичко това усещах от лявата страна на устата.
Вече беше март 2016г. Върнах се пак на зъболекар казах му, че някой зъб там не е в ред. Той ми отговори, че може би искам да ми извади зъба и затова ходя, според него амалгамата не можеше да ми създава проблеми, защото била най-добрата пломба и може би всичко ми било от мозъка, трябвало да отида на психиатър.
Тръгнах си. Чудех се как зъболекар може да ми каже това, не учат ли за алергии, не можех да повярвам, че е истина. Повече не се върнах при него. Когато се прибрах вкъщи и казах на децата какво е станало и те бяха съгласни с него. Чувствах се отвратително, плаках. Само съпругът ми ме подкрепяше, може би от учтивост. Реших че ще изчакам известно време, да се успокоя, да не би да е от нерви, но сигурна бях, че не съм луда.
Минаваха месец след месец, аз все отлагах посещението при професор Киселова, знаех, че само тя може да ми помогне. През това време обиколих много зъболекари, почти всичките в града, много от тях не бяха наясно, един дори си призна, че не се занимава с такива неща. Накрая отидох при една зъболекарка, на която бях пациентка преди много години. Разказах и всичко, тя ме изслуша внимателно, предложи ми да отида при един зъболекар, който беше асистент в Факултета по стоматология и ако и той не се съгласи тя ще се опита да ми помогне.
И така отидох във въпросната клиника. Доктора ме прие много любезно, разказах му всичко. Той ме изслуша внимателно и каза, че той е стоматолог-хирург и трябва професорката да се занимава с мен, ако може с нещо друго да ми помогне ще се радва. Просто учтиво ме изпъди!
Единственият вариант ми беше професорката и зъболекарката, която ме изпрати при асистента. Отидох пак при Киселова, разказах и как зъболекарят ми е казал, че може би ми е от мозъка, а тя ме погледна учудено и отговори, че трябва да го сменя с друг. Обясних и, че пак не се чувствам добре, говорихме дълго, каза, че трябва един зъб да ми се пре лекува и ми направи алергичен тест за фото полимер и коренова заплънка. И там имах положителни резултати, каза и тях да ги сменя. Аз вече бях напред с материала, говорихме и какви хапчета съм пила -Дентавакс, те бяха за подсилване на имунитета в устната кухина. Обясни ми, че те се пият по схема. Попитах дали не е възможно тези алергии да са ми се активирали от пералнята, в която работя, защото всичко започна точно от тогава, преди това не съм имала никакви здравословни проблеми. Тя отговори, че е твърде възможно и ми каза да отида в Националния център по заразни и паразитни болести, да ме тестват за алергия към професионални алергени.
Една седмица по- късно отидох. Оказа се че съм алергична и към домашна прах, Стафилококус ауреус и акари. Доцента, който ме изследва ми каза, че е добре, че не съм алергична към гъбички, каквото и да означаваше това.
Върнах се при професорката тя погледна изследванията и ми каза, че твърде е възможно да е работата.
Напуснах работа, но проблема ми не изчезваше. Отидох и в Алерологията към Александровска болница там ми направиха тестуване с Европейската серия алергени (за алергия към различни химикали) резултатите бяха отрицателни, само към никел пробата беше положителна. Смятах че като мине време може всичко да отшуми, но нямаше резултат...
Отчаяно започнах да търся някой зъболекар отново, но без резултат и отново се върнах при професорката, колкото и да беше нахално от моя страна.
Казах и че единствено тя или някой от нейния екип може да се заеме с моето лечение или тя да ми посочи някой стоматолог, който знае за какво става на въпрос. Каза ми че ще говори с една докторка от нейния екип, да изчакам да се разберем лично. След известно време влезе една млада, симпатична и сърдита докторка. Запознахме се тя се обърна към мен и ме попита: " Пушите ли?" отговорих утвърдително, погледна ме и каза че има едно условие да спра цигарите или няма да ме лекува, аз се съгласих.
Не ги спрях, заклет пушач съм, не мисля че има нещо общо с тях.
И така започнах всичко от начало, смяна на пломби, вадене на зъб(заради него ми биха Урбазон, защото заради алергиите не смееха да ми бият упойка) и тестуване на всеки материал за алергия. Към някои материали имаше малка алергична реакция дори и към тези които са анти алергични.
Всъщност тази " сърдита" докторка се оказа най-внимателната и учтива дама която съм срещала,
д-р Цекова на която съм благодарна от сърце. Тя ме убеди, че може би не зъбите ми предизвикват лезиите по езика. Какво може да е тогава има само два вариантa; алергия към никел или някакви бактерии.
В крайна сметка какво стана?Разбрахте ли причината?
ОтговорИзтриванеNe
ИзтриванеЕдин час четох и се изморих😅😅 жт преживяното за капак не разбрахме какво стана накрая..аз съм пред дилемата с металокерамика в устата махам я и слагам циркони скъпа но неиском метали от кактж сложих металокеромиката съм с ринит и проблеми в носа явно правя алергии
ОтговорИзтриване